bnt attorneys for CEE close.straight.forward

Частно правоприлагане на конкурентното право на ЕС: въвеждане на Директивата за исковe за обезщетения

Считано от януари 2018г., лицата, претърпели вреди от нарушения на конкурентното право, могат да претендират обезщетения пред българските съдилища

Основна цел на Директивата за исковете за обезщетения („Директивата“) е да насърчи и улесни оправомощените лица (физически и юридически лица) да получат цялостно обезщетяване за вредите, претърпени от тях в резултат от нарушения на антитръст правилата. Принципи на Директивата са: принципът на еквивалентността (компенсациите за неспазване на конкурентното право на ЕС трябва да са толкова благоприятни, колкото са и тези за нарушаване на националните норми) и принципът на ефективността (присъждане на пълно обезщетение, включващо претърпяна загуба, пропуснати ползи и законна лихва).

Директивата е транспонирана в българското законодателство посредством закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, като законът отменя единствената разпоредба, която предвиждаше подобни искове за обезщетение.

Приложно поле

На първо място, искове за обезщетение могат да се предявяват за вреди, причинени от нарушаване на националните антитръст разпоредби, и на чл.101 и чл. 102 от ДФЕС. Специфични нарушения съгласно българското право, а именно -практики, съставляващи нелоялна конкуренция (например: увреждане доброто име на конкурент) и злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, не попадат в приложното поле на тези разпоредби. Съгласно Директивата влезлите в сила решения на националния орган за защита на конкуренцията и окончателните решения на ревизиращия ги съд се ползват с обвързваща сила относно нарушителя и факта на нарушението.

Правилата се прилагат спрямо производства, образувани след 26 декември 2014г. Въпреки че не е изрично предвидено, давността за предявяване на иск е 5 години, което е и минималното изискване на Директивата.

Вредата и определянето на размера ѝ

Увредената страна трябва да докаже вредата, която е претърпяла като резултат от нарушението. В допълнение на това, е предвидена е оборима презумпция, че картелът винаги причинява вреди. Така,, тежестта на доказване се прехвърля върху нарушителя, който следва да обори този постулат. Наред с това, ответникът по предявен иск може да възрази, че ищецът е прехвърлил изцяло или частично надценката, произтичаща от нарушението. Ответникът следва да докаже фактите, на които се базира възражението му.

Определянето на размера на вредата от страна на съда може да се окаже сравнително проблематичен въпрос, поради което в тази си дейност съдът може да бъде подпомогнат от органа по конкуренцията.

Достъп до доказателства

Представянето на доказателства, които са под контрола на ответника или трети страни, може да бъде разпоредено въз основа на мотивирано искане на ищеца. Но съществува изключение, което се прилага спрямо следните документи:

  • Вътрешни документи на националния орган по конкуренцията и кореспонденцията му с другите регулатори;
  • Искане за освобождаване от санкции или намаляване на санкции и
  • Искане за постигане на споразумение.

До момента не е налична информация за подадени искове за обезщетения до българските съдилища по реда на старата уредба, приложима до въвеждането на Директивата. Тепърва ще стане ясно как и до каква степен лицата, претърпели вреди от нарушения на антитръст законодателството, ще се възползват от новите правила.

Източник: Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (Държавен вестник, бр.2/03.01.2018г.); Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламенти на Съвета от 26 ноември 2014г. относно някои правила за уреждане на искове за обезщетения по националното право за нарушения на разпоредбите на държавите-членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията

Subscribe to the newsletter

By pressing Subscribe you consent to our data processing terms